Поправка на очевидни фактически грешки в съдебно решение: Практически ръководство по чл. 247, ал. 1 ГПК

В съдебната практика често възниква ситуация, в която постановеният съдебен акт съдържа технически или аритметични неточности, които не променят същността на правния извод, но създават затруднения при изпълнението или тълкуването на решението. Тези грешки, квалифицирани като „очевидни фактически грешки“, се коригират чрез специален процесуален институт, уреден в чл. 247, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Практическото значение на тази норма е огромно, тъй като позволява бързо и икономично отстраняване на дефекти в съдебните актове, без да се налага обжалване пред по-висока инстанция или подновяване на производството. Честотата на прилагането на тази разпоредба се дължи на човешкия фактор при съставянето на съдебните актове и сложността на изчислителните операции, особено в търговски и делбени дела.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 247, ал. 1 ГПК установява правомощието на съда да поправя допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Това действие може да бъде извършено както по инициатива на съда, така и по молба на страните. Законът не дефинира изчерпателно понятието „очевидна фактическа грешка“, но практиката го ограничава до грешки, които не засягат волята на съда по същество, а са резултат от механична или аритметична грешка.

Съгласно ал. 2 на същата статия, съдът е длъжен да съобщи на страните за исканата поправка, като им дава указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Това гарантира правото на защита и възможността страните да изразят становище относно предложената корекция.

Ал. 3 предвижда, че съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо. Това означава, че производството по поправка не е задължително устно, но съдът има дискреционна власт да го превърне в такова, ако прецени, че има нужда от устно обсъждане.

Накрая, ал. 4 регламентира, че решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване първоначалното решение. Това осигурява процесуална сигурност и възможност за контрол над коригиращия акт.

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на практиката на Върховния касационен съд (ВКС) разкрива строги граници на допустимост на исканията за поправка. Ето ключови изводи, формулирани в конкретни съдебни актове:

1. Забрана за промяна на волята на съда. В Определение № 797 от 6.12.2012 г. по ч. т. д. № 693/2012 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, се приема категорично, че по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК не може да се цели промяна на крайния резултат в постановеното от съда, т.е. заместване на формираната от съда воля. Логически грешки при формиране на волята, непълнота на мотивите или извеждане на изводи, различни от доводите на жалбоподателя, не са основания за поправка, а представляват твърдения за неправилност, които следва да се атакуват чрез обжалване.

2. Неприложимост към окончателни определения по чл. 288 ГПК. Същото Определение № 797 от 6.12.2012 г. подчертава, че определението по чл. 288 ГПК (за допускане или недопускане на касационно обжалване) е окончателен акт. То не подлежи на изменение по реда на чл. 253 ГПК от постановилия го състав, нито на поправка по чл. 247 ГПК, тъй като това би се отразило на стабилитета на постановеното въззивно решение. Противното би означавало преразглеждане на въпроса за влизане в сила на решението, което е недопустимо.

3. Грешки в пресмятането като очевидни фактически грешки. В Решение № 440 от 3.07.2024 г. по гр. д. № 1701/2023 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, се потвърждава практиката, че грешка в пресмятането на суми (например лихви или разноски) попада в обхвата на чл. 247, ал. 1 ГПК. Това е класически пример за механична грешка, която не засяга правната квалификация на спора, а само аритметичната точност на резултата.

4. Обратно действие на решението за поправка. В Решение № 517 от 5.08.2010 г. по гр. д. № 1795/2009 г. на ВКС, Първо гражданско отделение, се приема, че решението за поправка на явна фактическа грешка важи с обратна сила. То представлява едно цяло с първоначалното решение, което означава, че коригираният акт се счита за постановен в първоначалната дата, а не в датата на поправката.

5. Недопустимост на поправка, която преразглежда фактическата обстановка. В Определение № 1602 от 3.04.2024 г. по гр. д. № 3108/2023 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, се отбелязва, че въпроси, свързани с възприемането на фактическата обстановка или обсъждането на доказателства, не могат да бъдат предмет на поправка по чл. 247 ГПК. Тези въпроси са от значение за изхода на делото и правилността на решението, но не са „очевидни фактически грешки“ в смисъла на нормата.

6. Процесуален ред за обжалване. В Определение № 2680 от 28.05.2025 г. по ч. гр. д. № 1851/2025 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, се потвърждава, че производството по чл. 247, ал. 4 ГПК позволява обжалване на определението за поправка, но само ако то засяга права, които са предмет на спора. Ако поправката е чисто техническа и не засяга същността на правния спор, обжалването може да бъде отхвърлено като недопустимо или неоснователно.

Чести грешки при прилагане на нормата

Страните в процеса често допускат следните грешки при искане за поправка:

• Подмяна на обжалването с поправка: Най-честата грешка е опитът да се използва чл. 247 ГПК за атакуване на правната или фактическата неправилност на решението. Както е посочено в Определение № 797 от 6.12.2012 г., искания, насочени към промяна на волята на съда, са недопустими.
• Искане за поправка на окончателни определения: Страните често искат поправка на определения по чл. 288 ГПК, което е недопустимо, тъй като тези актове са окончателни и не подлежат на ревизия по реда на чл. 247 ГПК.
• Неясна формулировка на грешката: Молбата трябва да посочи конкретно кое число, име или данна е грешна и каква е правилната стойност. Общи твърдения за „неправилност“ не се приемат.
• Пропускане на срока за отговор: Страните, срещу които е насочено искането за поправка, понякога пропускат едноседмичния срок за представяне на отговор, предвиден в чл. 247, ал. 2 ГПК, което може да доведе до приемане на искането без контрааргументи.
• Опит за поправка на мотивите: Чл. 247 ГПК не позволява допълване или промяна на мотивите на решението, ако те не съдържат очевидна фактическа грешка. Липсата на мотиви или логическите пропуски в тях се третират като основания за отмяна, а не за поправка.

Как се води казусът

За страната, която иска поправка:

1. Идентифициране на грешката: Уверете се, че грешката е очевидна и фактическа (напр. грешка в пресмятането на сума, объркване на имена, липса на десетична запетая), а не правна или фактическа грешка в преценката на доказателствата.
2. Подаване на молба: Подайте писмена молба до съда, постановил решението. В молбата посочете точно кое решение се поправя, кое е грешното твърдение и каква е правилната стойност.
3. Очакване на съобщение: Съдът ще съобщи на другата страна за искането с указание за отговор в едноседмичен срок.
4. Участие в заседание (ако е призована): Ако съдът прецени за необходимо, ще бъдете призовани в открито заседание. Подгответе кратки устни бележки, фокусирани върху механичния характер на грешката.

За страната, която се брани:

1. Анализ на искането: Проверете дали искането за поправка всъщност цели промяна на съдържанието на решението или просто коригира техническа грешка.
2. Представяне на отговор: В едноседмичния срок подайте писмен отговор. Ако искането е за поправка, която променя волята на съда, заявете, че то е недопустимо по чл. 247 ГПК.
3. Възражения срещу допустимостта: Ако искането е насочено към окончателен акт (напр. определение по чл. 288 ГПК), възраженията ви трябва да се базират на факта, че актът не подлежи на поправка.

Процесуални аспекти: Обжалване, срокове и такси

Тъй като чл. 247 ГПК е процесуална норма, важно е да се разграничат актовете, които могат да бъдат поправени, и редът за обжалване на актовете за поправка.

Съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК, решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване първоначалното решение. Това означава, че ако първоначалното решение е било въззивно и подлежи на касационно обжалване, то и решението за поправка може да бъде атакувано пред ВКС, но само при наличие на основания по чл. 280 ГПК.

Важно е да се отбележи, че определенията по чл. 288 ГПК (за допускане на касационно обжалване) са окончателни и не подлежат на обжалване, нито на поправка. Това е потвърдено в Определение № 797 от 11.01.2008 г. на ВКС.

Относно разноските, в случай че искането за поправка е неоснователно или доведе до допълнителни процесуални действия, съдът може да осъди разноски за адвокатско възнаграждение. Например, в Определение № 74 от 09.03.2016 г. на ВКС, Търговска колегия, се осъждат разноски в размер на 6 000 лв. за касационно производство, въпреки че основният въпрос е бил за допустимостта на обжалването, свързано с поправени решения.

Срокът за представяне на отговор по искане за поправка е строго един седмичен срок, считано от съобщението на съда (чл. 247, ал. 2 ГПК). Пропускането на този срок не лишава страната от право да обжалва решението за поправка, но може да доведе до приемане на искането без нейни възражения на първа инстанция.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 247 ГПК

• Решение № 168 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 580/2012 г — Гражданските дела, образувани по искови молби, подадени след 29.02.2008 г., т.е.
• Решение № 109 от 12.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 636/2019 г — За общи условия, приети преди влизане в сила на разпоредбите на чл.