Редовност и допустимост на частните жалби: Приложение на чл. 275, ал. 2 от ГПК в практиката на ВКС

В гражданското съдопроизводство частните жалби представляват специфичен вид обжалваеми средства, насочени срещу определения и разпореждания, постановени в хода на делото. Практическият спор, който най-често възниква около чл. 275, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се отнася до стриктното спазване на формалните изисквания за редовност на жалбата и последващото й администриране от съда. Тази норма е изключително важна, тъй като тя препраща към общите правила за жалбите, което означава, че липсата на дори един формален реквизит може да доведе до връщане на жалбата и прекратяване на производството по нея, без съдът да се произнесе по същество. Честотата на прилагането на тази разпоредба се дължи на сложността на процесуалните изисквания, особено когато става въпрос за касационни частни жалби, които изискват адвокатско приподписване и специфични мотиви.

Какво точно казва разпоредбата

Разпоредбата на чл. 275, ал. 2 от ГПК (в редакцията от ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) установява, че по отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, 261, 262 и 273 от ГПК. Това означава, че частната жалба не е изолиран процесуален акт, а е подчинена на общия режим на жалбите. Конкретно, това включва изискванията за съдържание на жалбата (чл. 260), за приподписване (чл. 261), за редовност и отстраняване на нередовностите (чл. 262), както и за разпределението на жалбите (чл. 273). Ал. 1 на същия член уточнява, че частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението, като за страните, присъстващи в заседанието, срокът тече от деня на заседанието.

Как съдилищата прилагат нормата

Върховният касационен съд (ВКС) формира устойчива практика, която разкрива строгия характер на приложението на чл. 275, ал. 2 от ГПК. От анализа на предоставените решения могат да се изведат следните конкретни изводи:

1. Проверка за редовност от въззивния съд: В Определение № 263 от 5.10.2015 г. по ч. гр. д. № 4463/2015 г. на ВКС е потвърдено, че проверката за редовност на частната жалба се извършва от въззивния съд на основание чл. 275, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 262 ГПК. Когато частната жалба е срещу определение, попадащо във втората група обжалваеми определения (постановени от въззивния съд по жалби срещу определения на първа инстанция), тя трябва да отговаря на изискванията на чл. 280 ГПК. Това включва изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, адвокатско приподписване и представяне на пълномощно за приподписването. Липсата на тези реквизити води до връщане на жалбата.

2. Задължение за представяне на преписи за всяка страна: В Определение № 30 от 9.01.2013 г. по ч. т. д. № 840/2012 г. на ВКС е прието, че частната жалба е нередовна, ако не са представени преписи за всички ответници. Дори когато двама от ответниците имат общ адвокат, а другите двама – друг, жалбоподателят е длъжен да представи препис за всяка една страна. Обстоятелството, че ответниците са представлявани от едно адвокатско дружество, не освобождава жалбоподателя от това задължение, ако дружеството не е посочено като съдебен адресат. Твърдението за недопустимост на акта не замества изискването за редовност на жалбата.

3. Необходимост от ясно изложение на основанията: Същото решение (Определение № 30 от 9.01.2013 г.) подчертава, че частната жалба трябва да съдържа ясно изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ако жалбата не ги съдържа, а те са представени по-късно с молба, първоначалната жалба се счита за нередовна. Разпореждането за оставяне без движение и последващото връщане на жалбата поради пропуснат срок за отстраняване на нередовностите е законосъобразно.

4. Връзка с касационния контрол: В Определение № 1210 от 4.12.2023 г. по ч. т. д. № 753/2023 г. на ВКС се разглежда въпросът за допускането на касационно обжалване. ВКС отбелязва, че при наличие на многобройна и непротиворечива съдебна практика, касаторът трябва да посочи обстоятелства, обосноваващи необходимостта от осъвременяване на практиката или да докаже, че нормата е неясна и вътрешно противоречива. Липсата на такива доводи и на твърдяна „очевидна неправилност“ води до недопускане на касационно обжалване. Това показва, че чл. 275, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 262, ал. 3 ГПК изисква стриктно спазване на условията за допустимост на касационната частна жалба.

5. Предмет на въззивното произнасяне и насрещни жалби: В Определение № 639 от 30.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2460/2021 г. на ВКС се разглежда ситуация, в която въззивният съд е оставил без разглеждане насрещна въззивна жалба. ВКС отменя решението и връща делото, като посочва, че съдът е трябвало да изясни предмета на въззивното произнасяне преди даване ход на устните състезания. Въпреки че това решение засяга и чл. 236, ал. 2 ГПК, то илюстрира важността на правилното администриране на жалбите, което е пряко свързано с реда по чл. 275, ал. 2 ГПК.

6. Прилагане на чл. 262 ГПК за отстраняване на нередовности: В множество решения, включително Определение № 148 от 7.04.2022 г. и Определение № 2810 от 7.06.2024 г., ВКС потвърждава, че производството по чл. 275, ал. 2 ГПК включва прилагането на чл. 262 ГПК. Това означава, че съдът е длъжен да остави жалбата без движение и да даде срок за отстраняване на допуснатите нередовности. Ако срокът не е спазен, жалбата се връща.

Чести грешки

1. Липса на адвокатско приподписване: Честата грешка е подаването на частна жалба, която не е приподписана от адвокат, когато това е изисквано (особено при касационни жалби по чл. 274, ал. 3 ГПК).

2. Непредставяне на преписи: Жалбоподателите често не представят необходимия брой преписи от жалбата за всички страни в производството, погрешно смятайки, че общото представителство е достатъчно.

3. Неясно изложение на основанията: Липсата на конкретно посочване на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК в самата жалба, а не в последваща молба, води до признаване на жалбата за нередовна.

4. Пропускане на срока за отстраняване на нередовностите: Страните често пропускат едноседмичния срок за отстраняване на нередовностите, след като съдът е оставил жалбата без движение, което води до окончателно връщане.

5. Смесване на понятия за нищожност и нередовност: Доводът, че недопустимостта на акта може да се предяви безсрочно, не освобождава жалбоподателя от задължението да отстрани формалните нередовности на жалбата в установения срок.

6. Неправилно определяне на началния момент на срока: Грешка е да се изчислява срокът за обжалване от деня на съобщаването, когато страната е присъствала в заседанието, в което е постановено определението.

Как се води казусът

За страната, която иска обжалване:

1. Проверете дали определението е обжалваемо по чл. 274 ГПК.

2. Изчислете точно срока за обжалване (една седмица), като вземете предвид дали сте присъствали в заседанието.

3. Подгответе жалбата, като включите всички изисквани реквизити по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

4. Ако жалбата е касационна, осигурете адвокатско приподписване и пълномощно за приподписване.

5. Представете преписи от жалбата за всяка страна в производството.

6. В случай на оставяне без движение, отстранете нередовностите в предоставения от съда срок.

За страната, която се брани:

1. Проверете редовността на частната жалба, особено дали са представени преписи за вас и дали е приподписана, ако е необходимо.

2. Ако жалбата е нередовна, възразете пред съда, който я разглежда, за да се приложи чл. 262 ГПК.

3. Ако жалбата е върната поради нередовност, проверете дали са спазени сроковете за отстраняване.

4. При касационна жалба, оспорвайте допустимостта, ако липсват основания по чл. 280 ГПК или ако практиката е устояла и не се налага осъвременяване.

Процесуални актове, срокове и такси

Съгласно чл. 275, ал. 1 ГПК, частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. Ако определението е постановено в съдебно заседание и страната е присъствала, срокът тече от деня на заседанието. Обжалват се определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и изрично посочените в закона определения. Таксите за частните жалби се дължат по реда на Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените органи и по административни производства. При касационни частни жалби се дължи държавна такса, а жалбата трябва да е приподписана от адвокат, което предполага и адвокатско възнаграждение. Липсата на платена такса или на адвокатско приподписване (когато е изисквано) е основание за оставяне без движение и последващо връщане на жалбата.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 275 ГПК

• Определение № 238 от г. на ВКС — С обжалваното определение на въззивния съд е потвърден отказ на съдията по вписванията при РС- [населено място] от 21.12.2011 г.
• Решение № 434 от г. на ВКС по гр. д. № 6046/2007 г — Недееспособността настъпва от деня на влизане в сила на решението по чл.