Отглеждане на коноп и опиев мак: как Върховният касационен съд тълкува чл. 354в от НК?

Разпоредбата на чл. 354в от Наказателния кодекс (НК) е сред най-често прилаганите норми в практиката на българските наказателни съдилища, особено в контекста на борбата с наркоразпространението. Практическият спор, който възниква пред съда, често не е дали е извършено деянието, а каква е точната квалификация на действието, дали са налице квалифициращи признаци и как се индивидуализира наказанието. Честотата на тези казуси се дължи на сложността на доказателствената база, която обикновено включва технически средства за наблюдение, протоколи за претърсване и изземване, както и експертизи за съдържанието на активни вещества. Върховният касационен съд (ВКС) е формирал устойчива практика по прилагането на тази норма, която има решаващо значение за защитата на правата на подсъдимите и за правилното приложение на закона.

Какво точно казва разпоредбата

Чл. 354в от НК инкриминира действията, свързани с засяването, отглеждането и организирането на дейности, свързани с наркотични растения. Текстът е структуриран в пет алинеи, които разграничават различните нива на престъпна дейност и съответните наказания.

Алинея 1 предвижда наказанието за лицето, което засява или отглежда растения от опиев мак, кокаинов храст или растения от рода на конопа в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Санкцията е лишаване от свобода от две до пет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Алинея 2 утяжнява отговорността за лицата, които организира, ръководи или финансира организирана престъпна група за отглеждане на посочените растения или за добиване, производство и преработване на наркотични вещества. В този случай наказанието е лишаване от свобода от десет до двадесет години и глоба от петдесет хиляди до двеста хиляди лева.

Алинея 3 регламентира отговорността за участниците в такава организирана престъпна група. Наказанието за тях е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

Алинея 4 въвежда специална преференция за участниците в организирана престъпна група. Не се наказва участник, който доброволно е съобщил на властта всички известни му факти и обстоятелства за дейността на престъпната група.

Алинея 5 предвижда по-леко наказание за маловажни случаи по алинея 1, като предвижда лишаване от свобода до една година и глоба до определен размер (текстът в предоставения материал е непълен, но указва на намален санкционен обхват).

Как съдилищата прилагат нормата

Анализът на решенията на Върховния касационен съд разкрива няколко ключови принципа, които определят съдебната практика по чл. 354в от НК.

Първо, ВКС подчертава значението на доказателствената чистота. В Решение № 78 от 9.02.2026 г. по н. д. № 719/2025 г., III н. о., съдът приема, че ако протоколът за претърсване и изземване е изключен от доказателствената съвкупност поради пороци при съставянето му, всички отразени в него обстоятелства не могат да се ползват за изграждане на фактическите изводи. Това води до недоказаност на квалифициращия признак „особено големи размери“ и законосъобразна преквалификация от чл. 354а, ал. 2 към чл. 354а, ал. 1 от НК.

Второ, съдът строго разграничава обективната страна на деянието. В Решение № 564 от 8.11.2024 г. по н. д. № 252/2024 г., II н. о., ВКС констатира, че е неправилно „дългият период, позволил достигане на физиологическа зрялост на растенията“ да се третира като отегчаващо обстоятелство. Изпълнителното деяние по чл. 354в е самото отглеждане, независимо от стадия на зрялост на растението в момента на разкриване на престъплението. Такова тълкуване е в конфликт с изискванията на чл. 56 от НК.

Трето, компетентността на ВКС е ограничена в зависимост от вида на обжалвания акт. В Решение № 5 от 7.01.2026 г. по н. д. № 1027/2025 г., I н. о., съдът отменя присъда на окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, в частта за чл. 354в, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. ВКС посочва, че когато се цели отмяна на влязла в сила присъда по основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, компетентен да се произнесе е апелативният съд, а не ВКС, което води до прекратяване на наказателното производство в тази част и изпращане на делото за преценка на допустимостта на искането.

Четвърто, при индивидуализацията на наказанието съдът изисква конкретни мотиви за смекчаващите обстоятелства. В Решение № 185 от 7.12.2017 г. по н. д. № 849/2017 г., III н. о., ВКС приема, че дългогодишната зависимост на подсъдимия от хероин не може автоматично да се отчете като смекчаващо обстоятелство, ако въззивният съд не е ангажирал разсъждения за това как тази зависимост е повлияла на престъпните нагласи и е подтикнала към конкретното деяние. Въпреки липсата на такива мотиви, ако наложеното наказание е съразмерно на обществения риск и личната опасност на дееца, ВКС го оставя в сила.

Пето, ВКС допуска намаляване на наказанието под минимума при наличие на изключително смекчаващи обстоятелства. В цитираното Решение № 564 от 8.11.2024 г. съдът прилага чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, намалявайки наказанието лишаване от свобода до две години, но отказва да приложи чл. 55, ал. 3 от НК за неналагане на глоба, тъй като първата инстанция не е налагала такава, а въззивният съд е потвърдил присъдата в тази част.

Шесто, при наличие на голямо количество държана дрога (над 17 кг в конкретния казус от Решение № 564 от 8.11.2024 г.), ВКС преценява, че за постигане на целите по чл. 36 от НК е необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно при „общ режим“, отхвърляйки възможността за условно осъждане по чл. 66 от НК.

Чести грешки

1. Неотчитане на пороците в процесуалните документи. Честа грешка е опитът да се използват доказателства, отразени в негодни протоколи за претърсване и изземване, без да се обърне внимание на изискванията за тяхната валидност.

2. Неправилно квалифициране на стадия на отглеждане. Включването на фактора „зрялост на растението“ като отегчаващо обстоятелство е неправилно, тъй като съставомерното деяние е самото отглеждане, независимо от биологичния етап.

3. Автоматично отчитане на зависимостта като смекчаващо обстоятелство. Съдът не трябва да приема наркотичната зависимост на подсъдимия за смекчаващо обстоятелство без конкретни мотиви за нейното влияние върху мотивационната структура на деянието.

4. Пропускане на компетентността при възобновяване. Опитът за обжалване на влезли в сила присъди по основания, които са от компетентността на апелативния съд, пред ВКС, води до отмяна на акта и прекратяване на производството в тази част.

5. Немотивирано намаляване на наказанието. Определянето на наказание в абсолютния минимум само поради наличие на смекчаващи обстоятелства, без да се отчете тежестта на деянието и личната опасност на дееца, може да доведе до отмяна на присъдата като явна несправедливост.

6. Игнориране на правилата за кумулиране на наказанията. При наличие на множество престъпления, включително по чл. 354в, е необходимо правилно прилагане на чл. 23 от НК за определяне на общо наказание.

Как се води казусът

За страната, която иска осъждане (прокуратурата), ключово е осигуряването на безупречна доказателствена база. Това включва стриктно спазване на процесуалните правила при извършване на претърсвания и изземвания, за да се избегне изключване на ключови доказателства. Прокуратурата трябва да доказва не само фактическото отглеждане, но и наличието на квалифициращи признаци, като „особено големи размери“, чрез експертизи и прецизни протоколи. При организирана престъпна група е необходимо да се докаже йерархията и ролята на всеки участник.

За страната, която се брани (защитата), стратегията трябва да е фокусирана върху процесуалните нарушения. Първата стъпка е проверка за пороци в протоколите за претърсване и изземване. Ако те са негодни, това води до недоказаност на съставомерността или квалифициращите признаци. Второ, защитата трябва да оспори неправилното тълкуване на отегчаващите обстоятелства, като например зрялостта на растението. Трето, при индивидуализация на наказанието, защитата трябва да представи конкретни доказателства за смекчаващи обстоятелства и да оспори автоматичното им отчитане или, обратно, да настоява за тяхното прилагане с мотиви за влиянието им върху поведението. Четвърто, ако има влезли в сила присъди, защитата трябва да прецени правилно инстанцията за обжалване, за да избегне прекратяване на производството.

Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu

Практика на ВКС и ВАС по чл. 354 НК

• Решение № 233 от г. на ВКС по н. д. № 152/2010 г — Право на решаващите съдилища е да преценят относимостта на дадено доказателство към предмета на доказване.
• Решение № 73 от г. на ВКС по н. д. № 89/2019 г — При липса на въззивна жалба срещу акта на първата инстанция, страната се е лишила и от правото на касационно обжалване, защото процесуалният закон не допуска възможност за т.нар.