Намаляване на адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК: Устойчива практика на ВКС
В гражданското и търговското производство често възниква спор относно размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Практиката показва, че дори когато съдът е осъдил загубилата страната да заплати разноски в полза на победителя, размерът на уговорения и изплатения хонорар не е автоматично дължим в пълен размер. Често срещан казус е ситуация, в която страната, която е платила висок адвокатски хонорар, иска той да бъде присъден като разноски, а другата страна оспорва размера му като прекомерен. Върховният касационен съд (ВКС) е формирал устойчива практика по прилагането на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), която позволява на съда да намали разноските за адвокатско възнаграждение, ако те са прекомерни спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото. Тази норма е ключова за балансиране на интересите на страните и предотвратяване на неоснователно обогатяване чрез процесуални разноски.
Какво точно казва разпоредбата
Нормата в чл. 78, ал. 5 ГПК предоставя на съда дискреционна власт да преценява размера на разноските за адвокатско възнаграждение. Тя не е императивна за запазване на уговорената сума, а е коригираща. Съдът е длъжен да съобрази разноските с действителната фактическа и правна сложност на делото. Това означава, че дори ако страната е представила договор за правна помощ и доказателства за плащане, съдът може да намали присъдената сума, ако прецени, че тя не отговаря на обема и характера на извършената процесуална защита. Целта на разпоредбата е да се гарантира, че разноските са пропорционални и разумни, като се отчитат реалните усилия на процесуалния представител, а не само формалното наличие на договор.
Как съдилищата прилагат нормата
Анализът на актовете на ВКС разкрива конкретни критерии и подходи при прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето основните изводи, базирани на реални решения:
1. Оценка на прекомерността спрямо сложността на спора. В Определение № 1660 от 8.06.2026 г. по ч. т. д. № 988/2026 г. на ВКС, I т. о., ТК, съдът отменя присъдено адвокатско възнаграждение от 9 000 лв. и го намалява на 4 500 лв. (2 300,81 евро). Основанието е, че предметът на делото е отрицателен установителен иск за погасяване по давност, в който ответникът е признал иска, а е проведено само едно открито съдебно заседание. ВКС приема, че при такъв обем на защита и липса на сериозен фактически спор, уговореният хонорар е прекомерен.
2. Приложимост в производствата по отмяна на влязло в сила решение. В Решение № 245 от 7.05.2025 г. по гр. д. № 4944/2024 г. на ВКС, III г. о., ГК, съдът намалява заплатеното адвокатско възнаграждение от 3 875 лв. на 1 500 лв. ВКС мотивира това с обстоятелството, че в производството по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не се разрешава спорът по същество, а единствено се преценява наличие на отменително основание. Фактът, че част от молбата е била прекратена поради просрочие, допълнително намалява обема на реално извършената защита, правейки първоначално уговорената сума прекомерна.
3. Критерии за оценка на сложността. В Определение № 576 от 9.02.2026 г. по ч. гр. д. № 341/2026 г. на ВКС, II г. о., ГК, съдът потвърждава намаляване на разноските до 2 500 лв. ВКС изброява детайлни критерии за преценка: брой на страните, предмет на спора, брой и вид на релевираните възражения, наличие на отклонение от типичното развитие на процеса, вид и обем на търсената защита, брой на извършените процесуални действия и действително вложените усилия. Съдът подчертава, че пазарните цени за подобни дела също са релевантен фактор, но не са единственото мерило.
4. Липса на разноски в производството по чл. 248 ГПК. В Определение № 3111 от 7.11.2025 г. по ч. т. д. № 1807/2025 г. на ВКС, II т. о., ТК, се потвърждава трайна практика, че в производството по чл. 248 ГПК (корекция на съдебен акт) не се дължат разноски. Тъй като това производство има несамостоятелен характер и не решава материалноправен спор, а само изменя или допълва акт в частта за разноските, изходът от него не обосновава отговорност за нови разноски. Следователно, ако страната обжалва определение по чл. 248 ГПК, тя не може да претендира за разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за това конкретно обжалване.
5. Разграничение от чл. 38 от Закона за адвокатурата. В същото Определение № 3111 от 7.11.2025 г. ВКС уточнява, че чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), който регламентира безплатната правна помощ, не се прилага, когато защитата е извършена възмездно. Чл. 78, ал. 5 ГПК се прилага самостоятелно за преценяване на размера на възмездната защита, независимо от вътрешните разпоредби на адвокатското сдружение.
6. Обвързване с фактическото участие. Практиката изисква съдът да съобразява броя на проведените открити съдебни заседания и събраните доказателства. В Определение № 1660 от 8.06.2026 г. е акцентирано върху броя на заседанията и обема на осъществената защита като решаващи фактори за намаляване на хонорара.
Чести грешки
1. Автоматично присъждане на уговорения хонорар. Страните често смятат, че представянето на договор за правна помощ и фактура за плащане е достатъчно за присъждане на пълния размер. ВКС последователно отхвърля тази позиция, ако сумата е несъразмерна на сложността на делото.
2. Игнориране на критерия за фактическа сложност. Грешка е да се претендира висок хонорар за дела, в които фактическата обстановка е безспорна или е призната от противната страна, както и за дела с малък брой съдебни заседания.
3. Неправилно тълкуване на производството по чл. 248 ГПК. Страните често искат разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл. 248 ГПК или при обжалването на такова определение. Практиката на ВКС е категорична, че в тези производства не се дължат разноски.
4. Смесване на пазарни цени с реални усилия. Въпреки че пазарните цени са релевантни, те не могат да обосноват прекомерен хонорар, ако действително вложените процесуални усилия са минимални.
5. Липса на мотивирано възражение. Страната, която се брани срещу висок хонорар, трябва да формулира конкретно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като посочи защо сумата е прекомерна, а не просто да оспори фактурата.
Как се води казусът
За страната, която претендира разноски (победителят):
- Трябва да представи договор за правна помощ и доказателства за действителното плащане на хонорара.
- Следва да обоснове фактическата и правна сложност на делото, като изброи всички извършени процесуални действия, броя на заседанията, сложността на доказателствената дейност и спецификата на правните въпроси.
- Може да представи справка за пазарните цени за подобни казуси, но трябва да я свърже с конкретните усилия, положени по делото.
За страната, която оспорва размера (загубилият):
- Трябва да направи изрично възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на разноските.
- Следва да посочи конкретни обстоятелства, намаляващи сложността на делото: признаване на искови твърдения, липса на фактическа спорност, малък брой заседания, липса на сложни доказателствени искания.
- Може да представи контрааргументи относно пазарните цени за аналогични, но по-прости казуси.
- В производството по чл. 248 ГПК не следва да претендира за разноски, тъй като те не се дължат.
Процесуални аспекти
Производството по чл. 248 ГПК е несамостоятелно и има за цел корекция на съдебен акт в частта за разноските. Съгласно практиката на ВКС, изразена в Определение № 3111 от 7.11.2025 г. и Определение № 576 от 9.02.2026 г., в това производство не се дължат разноски. Това означава, че страната, която подава молба по чл. 248 ГПК или обжалва постановеното по нея определение, не може да претендира за адвокатско възнаграждение за тези конкретни процесуални действия. Обжалването на определения по чл. 248 ГПК се извършва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК като частна жалба. Тъй като не се дължат разноски, таксите за обжалването не подлежат на възстановяване като разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 78 ГПК
- Решение № 2098 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 821/2021 г — При назначаване състава на помощния орган, възложителят не е ограничен от други условия при преценката си колко и какви лица да включи, като липсва забрана да определя резервни членове на комисията, които да заместят основните членове при необходимост.
- Решение № 110 от г. на ВКС по гр. д. № 185/2010 г — С § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ се предвижда изработване на кадастрални планове на земите, предоставени за ползване на гражданите въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които съдържат и границите на имотите на бившите собственици.