Кога договорът е нищожен поради липса на основание, невъзможен предмет или привидност?
В практиката на българските съдилища един от най-честите и сложни правни спорове засяга валидността на сключените сделки. Когато една страна оспорва договор, тя често се позовава на чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Тази норма е ключова за определянето на нищожността, която е най-тежката санкция за недействителност на правна сделка. За разлика от унищожаемите договори, нищожните не пораждат никакви правни последици от самото си сключване. Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) показва, че прилагането на тази разпоредба изисква прецизен анализ на фактическата обстановка, тъй като границата между липса на основание, привидност и невъзможен предмет често е тънка. Стотици решения на ВКС потвърждават устойчивата практика, че нищожността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД не може да се предполага, а трябва да се доказва стриктно.
Какво точно казва разпоредбата
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, в редакцията си от Държавен вестник, бр. 12 от 1993 г., дефинира конкретни хипотези, при които един договор е нищожен. Текстът изброява четири основни порока, които водят до нищожност:
1. Невъзможен предмет: Договорът е нищожен, ако предметът му е невъзможен за изпълнение от самото начало.
2. Липса на съгласие: Ако страните не са постигнали реално съгласие по съществените условия на сделката, тя е нищожна.
3. Липса на предписана от закона форма: Когато законът изисква определена форма за действителност (например писмена форма с нотариална заверка на подписите за имотни сделки), липсата ѝ води до нищожност.
4. Липса на основание: Договорът е нищожна, ако липсва правно основание за прехвърляне на права или задължения.
Освен това, нормата изрично посочва, че привидните договори също са нищожни. Привидността означава, че сделката е сключена само за вид, без реално намерение за създаване на правни последици между страните.
Важно е да се отбележи и второто изречение на алинеята: „Основанието се предполага до доказване на противното.“ Това означава, че по принцип се приема, че сделката има основание, и лицето, което твърди липса на такова, носи тежестта на доказването.
Как съдилищата прилагат нормата
Анализът на актуалната съдебна практика на Върховния касационен съд разкрива няколко устойчиви извода относно тълкуването и прилагането на чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
1. Липсата на основание не е синоним на недоказано основание
В Определение № 685 от 05.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 39/2015 г., докладчик съдия Росица Божилова, съдът разграничава понятието „липса на основание“ от „недоказано основание“. В казуса, свързан с търговски отношения, цесия и прихващане, ВКС подчертава, че ако има доказателства за съществуването на основание (дори и да е спорно или променено чрез новация), то не може да се говори за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Съдът приема, че въпроси, касаещи тълкуването на договорни клаузи или новация на задължения, не попадат в хипотезата на липсата на основание, а са въпроси на фактическа и правна квалификация, които не водят автоматично до нищожност.
2. Нищожността не се предполага при бланкетно твърдение
В Определение № 2927 от г. на ВКС по гр. д. № 504/2023 г., докладчик съдия Даниела Стоянова, съдът отхвърля касационна жалба, в която жалбоподателят се е позовал бланкетно на нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. ВКС постановява, че за да се допусне касационно обжалване или да се уважи иск за нищожност, твърденията за липса на основание или привидност трябва да бъдат конкретно обосновани с факти и доказателства. Бланкетното позоваване на нормата, без разкриване на специфичните предпоставки за нищожност, не е достатъчно за ангажиране на съдебния контрол.
3. Привидността и липсата на съгласие изискват доказване на действителното намерение
В Определение № 3565 от 11.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1725/2024 г., докладчик съдия Димитър Димитров, съдът разглежда искове, основани на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД (привидни договори). ВКС прекратява производството в тази част, но изводът от практиката е, че привидността се доказва чрез установяване, че страните не са имали намерение да породят правни последици. Ако съдът установи, че има реално изпълнение или реално намерение, твърдението за привидност отпада. В този конкретен казус, поради процесуални причини, искът не е бил разгледан по същество, но нормата остава валидна за казуси, където се доказва фиктивност на сделката.
4. Нарушението на задължения не води до нищожност по чл. 26, ал. 2
В Определение № 227 от 10.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 1950/2018 г., докладчик съдия Кристияна Генковска, съдът разглежда спор, свързан с повреда на генератор и нарушаване на задължение за грижа. Касаторите се опитват да обосноват нищожност, но ВКС приема, че нарушаването на поето задължение (дори и да е съществено) не означава, че договорът е имал невъзможен предмет или липса на основание в момента на сключването му. Нищожността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД се отнася до пороци в момента на сключване на сделката, а не до последващо неизпълнение или неправомерно поведение на една от страните.
5. Формалните дефекти и нищожността
В редица определения, като Определение № 3420 от 03.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 721/2023 г., се потвърждава, че липсата на предписана форма е самостоятелно основание за нищожност. Ако законът изисква писмена форма с нотариална заверка, а сделката е сключена устно или с проста писмена форма, тя е нищожна от самото начало, независимо от волята на страните.
Чести грешки
При воденето на дела за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД страните често допускат следните грешки:
1. Смесване на нищожност с унищожаемост: Страните често твърдят, че договорът е нищожен, защото е бил сключен под влияние на заблуда или принуда. Това са основания за унищожаемост (чл. 33 ЗЗД), а не за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
2. Твърдение за липса на основание без доказателства: Както се вижда от практиката (Определение № 685 от 7.08.2015 г.), липсата на основание трябва да се доказва. Само фактът, че една от страните не е получила среща, не означава автоматично липса на основание, ако има договорно задължение за плащане.
3. Неправилно тълкуване на привидността: Привидност има само когато страните са се договорили сделката да не породи правни последици. Ако едната страна е излъгала другата, това не е привидност, а може да е основание за унищожаемост или измама.
4. Пренебрегване на презумпцията за основание: Страните забравят, че основанието се предполага. Тежестта на доказването е върху този, който твърди липсата му.
5. Оспорване на валидността поради последващи обстоятелства: Нищожността се преценява към момента на сключване на договора. Промяна в обстоятелствата след сключването не прави договора нищожен по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Как се води казусът
За страната, която иска нищожност:
1. Квалификация на порока: Точно определете дали твърдите липса на основание, невъзможен предмет, липса на форма или привидност. Не ги смесвайте.
2. Събиране на доказателства: Ако твърдите липса на основание, представйте доказателства, че няма правна причина за прехвърляне на имуществото (напр. липса на договор за заем, липса на дарително намерение). Ако твърдите привидност, представйте доказателства за липса на реално намерение (напр. липса на плащане, липса на предаване на имота, кореспонденция, показваща фиктивност).
3. Посочване на конкретни факти: Избягвайте бланкетни твърдения, както е посочено в Определение № 2927 от 9.10.2023 г. Обоснойте защо конкретният договор попада в хипотезата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
4. Иск за установяване: Обикновено се предявява иск за установяване на нищожност, тъй като нищожният договор не поражда права.
За страната, която се брани:
1. Доказване на съществуването на основание: Представяйте доказателства за реалното правно основание на сделката (договори, плащания, кореспонденция).
2. Опровергване на привидността: Докажете, че сделката е била изпълнена или че страните са имали реално намерение за правни последици (напр. предаване на имота, ползване от него, плащане на данъци).
3. Посочване на процесуални грешки: Ако искът е бланкетен, посочете, че липсват конкретни твърдения за порока, както е прието в практиката на ВКС.
4. Разграничение с унищожаемост: Ако твърденията на ищеца сочат към заблуда или принуда, оспорете квалификацията като нищожност и посочете, че става въпрос за унищожаемост, която има по-кратък преклузивен срок.
Процесуални аспекти
Нормата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е материалноправна, но нейното прилагане често се оспорва в касационното производство. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване се допуска, когато решението зависи от отговор на правен въпрос, който не е бил решаван от ВКС, или когато съществуващата практика се нуждае от коригиране. В Определение № 2927 от 9.10.2023 г. ВКС подчертава, че бланкетното позоваване на тези основания не е достатъчно за допускане на касационно обжалване. Също така, по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, допускането става само при „очевидна неправилност“, което е изключително рядко за казуси по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като те обикновено изискват преценка на доказателствата, а не са въпрос на явна грешка в прилагането на закона (Определение № 227 от 8.05.2019 г.).
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu
Практика на ВКС и ВАС по чл. 26 ЗЗД
- Решение № 505 от 2.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 741/2010 г — Когато договорът за продажба е сключен чрез пълномощник от името и за сметка на продавача, без в пълномощното да е индивидуализиран имота и цената, и без да е извършено потвърждаване от упълномощителя, то договорът е нищожен, поради липса на съгласие.
- Решение № 87 от г. на ВКС по т. д. № 68/2012 г — Когато такова решение е обусловило вписване в регистъра, налице е хипотезата на вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.