Закон за здраветоВ контекста на административната отговорност за спазване на здравните норми, ключовото разпоредба е чл. 209а от Закона за здравето. Тази норма предвижда наказателна санкция за лицата, които не спазват или нарушават противоепидемичните мерки, въведени с акт на министъра на здравеопазването или на директора на регионалната здравна инспекция. Тези мерки са регламентирани в чл. 63, ал. 1 и 2 от същия закон. Важно е да се отбележи, че санкцията се прилага само ако деянието не съставлява престъпление по наказателния кодекс.
За физическите лица, извършили такова нарушение, законът предвижда глоба в размер от 300 до 1000 лв. В случай на повторно нарушение, размерът на глобата се повишава и варира между 1000 и 2000 лв.
Съгласно ал. 2 на чл. 209а (изменена с ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.), когато нарушението е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, вместо глоба се налага имуществена санкция. Първоначалната санкция за тези субекти е в диапазона от 500 до 2000 лв., а при повторност на нарушението – от 2000 до 5000 лв.
Процедурният ред за установяване на тези нарушения е строго определен в ал. 3. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) се съставя от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, които са упълномощени за тази цел от:
- Директора на регионалната здравна инспекция;
- Директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи;
- Кметовете на общините.
Компетентните органи за издаване на окончателните административни актове – АУАН или наказателни постановления – са посочени в ал. 4. Това са директорът на съответната регионална здравна инспекция, директорът на съответната областна дирекция на МВР и кметът на съответната община.
Основата за въвеждането на тези мерки се намира в чл. 63 от Закона за здравето. Според ал. 1, при възникване на извънредна епидемична обстановка, министърът на здравеопазването има правомощието да въвежда противоепидемични мерки на територията на цялата страна или в отделен регион. Ал. 2 (изменена с ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) разширява правомощията, като позволява мерките по ал. 1 да се въвеждат и от директора на съответната регионална здравна инспекция, но само на територията на конкретна област или община.
Особено значение има ал. 7 на чл. 63 (въведена с ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение). Тази разпоредба позволява мерките по ал. 1 да включват временно ограничаване на придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите. Тези ограничителни мерки могат да бъдат прилагани в случаи на обявено извънредно положение съгласно чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България.
Тази законова уредба е фундаментална за ограничаването на правото на свободно придвижване и за регулирането на дейността на обектите с обществено предназначение чрез заповед на Министерството на здравеопазването. Дефиницията за „обекти с обществено предназначение“ е дадена в т. 9 на Закона за здравето.
TITLE: Правен статут на обектите и нищожност на заповедите на кметовете
Класификация на обектите с обществено предназначение
За целите на нормативната уредба, под „обекти с обществено предназначение“ се разбират следните категории съоръжения и места, изброени изчерпателно в законодателството:
- Водни ресурси и инфраструктура: водоизточници (включително минерални), както и всички съоръжения и обекти, служещи за питейно-битово водоснабдяване.
- Зони за отдих и къпане: плувни басейни, организирани плажове и други места, предназначени за къпане.
- Туристическа инфраструктура за настаняване: широка гама от обекти, включващи хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища, туристически комплекси, вили, семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, стаи и апартаменти за гости, къщи за гости, бунгала, къмпинги, туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални.
- Спортни съоръжения: стадиони, спортни зали, открити игрални площадки, фитнес центрове и зали.
- Културни и развлекателни заведения: театри, киносалони, концертни зали, читалища, компютърни и интернет зали, както и игрални зали.
- Здравни, хигиенни и лични грижи: бръснарски, фризьорски и козметични салони, солариуми, ателиета за татуировки и пирсинг (поставяне на обици и други изделия), балнеолечебни (медикъл СПА) центрове, СПА центрове, уелнес центрове, таласотерапевтични центрове, обществени бани, перални, сауни и обществени тоалетни.
- Гробища: гробищни паркове.
- Фармацевтична и медицинска търговия: обекти за производство и търговия на едро с лекарствени продукти и медицински изделия, аптеки, дрогерии и оптики.
- Козметична индустрия: обекти за производство, съхранение и търговия с козметични продукти.
- Транспортни възли: железопътни гари, летища, пристанища, автогари и метростанции.
- Обекти по чл. 26, ал. 1, т. 3: директна препратка към посочения нормативен текст.
- Обществен транспорт и специализирани превозни средства: влакове, самолети, кораби, автобуси, трамваи, тролеи, метровлакове, както и автомобили със специално предназначение като санитарни автомобили за болни, лекарства и консумативи и автомобили за превоз на тленни останки.
- Производство на бутилирана вода: обекти за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води.
- Образование и детски грижи: детски ясли и градини, училища и висши училища, ученически и студентски общежития, школи (музикални, езикови), спортни бази за детски и ученически отдих и туризъм, както и центрове за работа с деца.
- Здравни заведения: лечебни и здравни заведения, здравни кабинети и обекти, където се прилагат неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве.
- Отменена точка: Точка „р“ е отменена с ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.
- Радиационна безопасност: обекти, съдържащи източници на йонизиращи лъчения.
- Отменена точка: Точка „т“ е отменена с ДВ, бр. 82 от 2007 г.
- Селскостопански аптеки: специализирани обекти за селскостопански нужди.
- Електронни съобщителни мрежи: обекти с излъчващи съоръжения, които са част от електронна съобщителна мрежа, включващи базови и радиорелейни станции, радио- и телевизионни предаватели и ретранслатори, радиолокаторни и навигационни станции и други подобни.
Конституционна несъвместимост на кметските заповеди за вечерен час
В отделни населени места бяха издадени заповеди от кметовете, с които се въвеждаха предварителни ограничения върху правото на свободно придвижване. Тези административни актове не само превзеха темпорално инициативата на Народното събрание, но и по обем надхвърляха мерките, определени от Министъра на здравеопазването.
Необходимо е да се подчертае категорично, че подобни заповеди влизат в пряка колизия с норми от Конституцията на Република България, която е нормативен акт с най-висш правопорядък. Поради тази причина те следва да се квалифицират като нищожни и напълно незаконосъобразни, особено предвид (но не само) конфликта им с конституционните разпоредби.
TITLE: Компетентност на кметовете и ограничения при извънредно положение
Конституционни рамки на свободата на придвижване
В основата на разглежданите въпроси стои чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България. Тази конституционна норма гарантира на всеки гражданин правото свободно да избира мястото си на живеене, да се придвижва в границите на държавата и да напуска територията ѝ. Важно е да се подчертае, че това право не е абсолютно, но неговото ограничаване е възможно единствено чрез закон и само при конкретни условия: защита на националната сигурност, опазване на народното здраве или гарантиране на правата и свободите на другите граждани.
Липса на правомощия на общинските органи за въвеждане на здравни мерки
В контекста на защитата на народното здраве, законодателят е предвидил възможност за ограничения, но те са строго регламентирани. Съгласно чл. 63, ал. 7 от Закона за здравето, подобни мерки се въвеждат единствено чрез актове на Министъра на здравеопазването. В нито един момент правомощията на кмета на община не включват правомощието да налага ограничения за „защита на народното здраве“, нито пък за националната сигурност или за ограничаване на правата и свободите на гражданите. Компетентността на кмета е изчерпателно посочена в чл. 44, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).
Съгласно точка 8 от същия чл. 44 ЗМСМА, ролята на кмета е ограничена до организирането на изпълнението на задачи, които произтичат от:
- Действащите закони;
- Актовете на Президента на Републиката;
- Актовете на Министерския съвет.
Това означава, че кметовете нямат право да въвеждат собствени, независими ограничения, които не са произтичащи от посочените по-горе източници на право.
Тълкуване на понятието „обществен ред“ и съдебна практика
Друга често цитирана норма от чл. 44 ЗМСМА е точка 4, според която кметът „отговаря за опазването на обществения ред“. За да се определи обхватът и съдържанието на това понятие, следва да се обърнем към съдебната практика. Върховният административен съд (ВАС) се е произнасял по въпроса в Тълкувателно решение № 4/2008 г., като е приел, че понятието „нарушение на обществения ред“ не може да се тълкува разширително.
Основа за това тълкуване е и решението № 7/1996 г. по конституционното дело № 1/1996 г. на Конституционния съд на Република България. В него е дадено следното определение за обществения ред: „установеният с нормативните актове ред, който осигурява нормално спокойствие и възможност да се упражняват съответните граждански права“.
В съдебната практика това понятие най-често се разглежда във връзка с престъплението хулиганство. От тук следва категоричният извод, че кметовете на общини не разполагат с компетентност да въвеждат ограничения, които не са предварително установени със закон, акт на Министерския съвет или указ на Президента на Републиката. Те не могат да създават нови правни режими, излизащи извън рамките на вече действащите нормативни актове.
TITLE: Нищожност на заповедите и безсрочно обжалване пред АС
Административен произвол и нищожност при липса на компетентност
Независимо от конкретния вид на компетентността – дали е времева, териториална или функционална – нейното отсъствие винаги води до нищожност на административния акт. Това се дължи на факта, че действието на орган, който не е упълномощен да го извърши, представлява чист административен произвол. Посочените основания за нищожност могат да бъдат заявени от гражданите при обжалване на издадените заповеди по съдебен ред, пред Административния съд.
В случай че актът бъде отменен на основание нищожност, неговото действие се заличава с обратна сила. Важно е да се подчертае, че правото на обжалване в тези случаи е безсрочно, съгласно чл. 149, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Това означава, че дори ако 14-дневният срок за обжалване, който обикновено е посочен и в самия текст на заповедта, е изтекъл, засегнатите лица запазват правото си да оспорват акта пред съда. При отмяна с обратна сила (поради нищожност), гражданите имат право да търсят обезщетение за всички вреди, претърпени до момента на отмяната, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Основания за налагане на глоби
Формално погледнато, основание за санкция може да бъде намерено при всяко нарушение на мерките, определени от Министерството на здравеопазването (МЗ), освен ако конкретното деяние не съставлява престъпление по смисъла на чл. 355 от Наказателния кодекс (НК).
В практиката обаче най-често срещаните казуси, водещи до налагане на глоби, са свързани с ограниченията върху правото на свободно придвижване на гражданите, особено по отношение на контролно-пропускателните пунктове (КПП), разположени между областните центрове.
TITLE: Извънредни мерки: Санкции за паркове, маски и бизнес
Забрана за ползване на паркове и градини в населените места
С оглед на епидемичната обстановка, въведената забрана за достъп до обществени паркове и градински площи в населените места е в сила. Тези ограничения са активни от 00:00 часа на 12.04.2020 г.
Задължение за носене на защитна маска за лице
Гражданите са длъжни да носят предпазна маска за лице в обществения транспорт и на закрити обществени места. Това задължение се отнася и за бизнеса и търговците, които трябва да осигурят спазването на мерките в своите обекти.
Затваряне на увеселителни, спортни и хранителни обекти
Въведена е пълна забрана за търговска дейност на увеселителни заведения и спортни центрове. Също така, ресторантите и заведенията за хранене, предназначени за обществен достъп, са затворени.
Различните ограничения и забрани, ще бъдат разгледани на части (без да е изчерпателно), подробно в няколко статии, като се вземат тези, с по-висока степен на вероятност от нарушения и съответно риск от санкции.
Глоби – Паркове и градини
Защитни маски и Глоби
Декларации на КПП – престъпление или не
* Забележка:
Статията е тълкуване на правни норми, без да е изчерпателно. Тълкуването е общо и не следва да се счита за правен съвет или становище, свързано с конкретен казус или субект. При конкретен казус е наложително, да потърсите компетентна помощ и съвет, за да бъдат добре защитени правата ви.
Свързани въпроси
- Какво представлява извънредно положение – глоби – обща част?
- Как се прилага извънредно положение – глоби – обща част в България?
- Какви са сроковете по извънредно положение – глоби – обща част?
Консултирайте се с адвокат
Ако се нуждаете от правна помощ по темата, свържете се с нас.
Тази страница се поддържа от невронната мрежа за данни на кантората. Тя е само информативна и не е правен съвет. За конкретен казус се консултирайте с адвокат.
Контакти на кантората: телефон +359 888 30 82 82, имейл law@rashkov.eu